QUIXADA 2016

Кишада Кратко описание на живота тук като цяло. Температури през деня, между 35/40с влажност 15/20% Всеки ден събуждане в 5 сутринта, закуска, 6:10 сме на старта, кипи атмосфера, десетки пилоти от цял свят се приготвят за един от най добрите си полети в живота навярно. Вятърът духа брутално от 25км до над 45км, често всеки се оглежда за някой, който е решен да излети пръв, и да покаже колко силно е всъщност. Ако е ок бързо се сформира опашка от пилоти, чакащи за място да литнат. На старта помагат деца - фенове на спорта, които мечтаят да са на мястото на излитащия, но все още не разполагат с добра екипировка и летят само следобед. Отстрани човек (Пауло - собственика на старта) с втренчен поглед в огъващите се храсти от вятъра ти казва "Сега е добре, тръгвай!", децата пускат крилото и ти литваш нагоре като тапа, нещо по-емоционално и опасно от base джъмпинга за мен лично. Стартът - дълбок респект всеки път. Това важи и за кацането, особено ако е по пладне, често завършва на заден ход в силна турбуленция... Ако си успял да оцелееш цял ден във въздуха, си се спасил от жегите долу, но не си ял нищо от сутринта и те очакват поне 6/7 часа или повече път с кола по брутални пътища! Често колата прави малки полети от бабуните и кривия път. И така всеки ден, нещо което те изправя пред човешките ти възможности и понякога дори се питаш как е възможно да издържаш и да го правиш доброволно? ( пропуснах да спомена че не е и никак евтино) За сметка на това летенето тук ти позволява да се насладиш на безкрайните красоти и форми на Бразилската пустош и възможността да си в небето като птица от сутрин до залез. Само този, който го е изпитал, не би се замисли пред избора и препятствията... Подобен опит е безценнен и много, много специален за човек. Ден 1 Като от приказките, кумулусни пътеки без прекъсване, термики 3/5м. в сек. Летяхме заедно с Кевин (приятел от Швейцария), направихме няколко грешки, които ни забавиха и минахме само 354км. Беше мой личен и за БГ пилот най-добър рекорд. Въпреки това въобще не ме удовлетвори, знаейки потенциала на това място и качеството на екипировката ми тази година. Ден 2 заслужена почивка на басейна! Ден 3 шофьорът ни закъсня за транспорта до старта, когато пристигнахме всички вече бяха високо, но небето изглеждаше синьо, решихме че не добър ден и го пропуснахме. Каква грешка! 7 пилота минаха по над 400км, някои - 460км Ден 4 Вятърът беше усилил още повече и бе изкривил. Летяхме, но духаше брутално силно и криво, кацнахме не след дълго. Ден 5 прекрасни условия наистина! Облаци, добър вятър, всичко. Аз и Кевин бяхме вече прегорели от вълнение и пуснахме първи в група по маршрута, преди нас имаше само един пилот бразилец приятел, който ме канеше да летим заедно, но в крайна сметка замина сам, защото на старта имаше опашка и се забавихме. След излитането ни давахме прекалено много газ разчитайки на добрите условия, което ни костваше кацане след 32км в 7:40 сутринта. Бразилският приятел направи 480км. :) което е и рекорд за мястото тук 4/5 други пилота също минаха 400км + Усмихнати, но с лека тъга, отвътре си обещахме да не пропускаме нито ден повече и да летим по- търпеливо! Ден 6 Готови отрано, заредени с търпение. Но денят се оказа много слаб и прегрят с мн. слаби термики, без облаци и инверсия. Но ние стремглаво се борихме за всеки км. Като накрая завърших с кацане на заден ход от силния вятър на 115км в един каньон на пълна газ с крилото, нещо изключително нездравословно и рисковано. Но трябваше да избегна кацане в дърветата. Ден 7 И любимо мое число. :) условията започнаха обещаващо с добра височина на старта, но без облаци и лека инверсия. Този път търпеливо чакахме да напече повече преди да тръгнем. Отново аз и Кевин бяхме първи по маршрута. Другите се осмелиха едва след като ни видяха да катерим отзад и ни последваха, което накара Кевин да се опита да избяга - даде газ без дори да каже и се разделихме. Тъжен от този факт, че съм без другар, реших и аз да рискувам, за да го настигна, което едва не ме стовари на земята, за късмет хванах термика на 30/40м. от земята. И оттам докато се набера не само че не настигнах Кевин, напротив - групата отзад ме застигна. Реших да летя с тях поне първите 100км . Оказаха се прекалено бавни и аз и бразилският приятел, който вече държеше рекорда от предишния ден 480км и бе в групата, се изнесохме напред и поведохме успешно. Сладък момент, термиките усилиха силата си, но все още нямаше облаци и трябваше да сме търпеливи. След 150км моят приятел потъна след лоша линия и това ни раздели. След време го видях отзад отново високо, но в тотално друга посока. Това мн. ме обърка, казах си - да явно условията са смотани и е трудно да се минат 400км днес навярно за това той смени посоката и отива да кацне към близкото градче. Казах си повторно - дотук съм стигнал ще продължа, и тогава условията станаха перфектни - силни термики, появиха се и новородени бели пухкави облаци. И така след 210км пристигнах пред второто плато, видях че съм доста късно там 12:35 спрямо плановете ми.. тогава почнах да се чудя дали изобщо да продължавам сам, което ще ми коства и много пари за транспорт близо 150/200 евро ако кацна към 350км което показваха изчисленията ми. От друга страна условията почваха да експлодират, базата на облаците беше близо 3000м и се озовах в термика 11.5 м.в секунда, преведено близо 40км в час нагоре. Катапулт, беше и пълно с пожари около мен и прашни дяволи, които се извисяваха като торнадо в небето. :) усмивка и в този момент една от спирачките ми заяде! Това ме стресна, погледнах и какво да видя - немислимото. Връвта се бе прокъсала и се държеше на нишки и в допълнение се беше заклещила в канала на макаричката, през която минава. Много се подтиснах, защото тъкмо бях взел решение да продължа, което вече беше мн. мн. рисковано. Ако се скъса тази спирачка, което е вероятно над 50%, планерът става доста неуправляем, защото има само два колана и задният не работи като спирачка - така, както би бил на обикновено крило с 4 колана. Взех решение да кацна, но как се каца в 13:00 в пика на тези условия, почти невъзможно, станах свидетел на феноменално големи зони с вдигане 5/6м в сек. навсякъде. Имаше моменти с по 10мин летене в права посока и вдигане, плачеше ми се, че трябва да кацам. И така след близо час борба кацнах безопасно. Но сметките ми за деня очевидно се оказаха грешни, хора от групата, които бяха много зад мен прелетяха 406км Още една пречка пред мечтата ми да мина 400км. За щастие има 2 седмици пред мен и не мисля да се предавам. :) Ден 8 Силен вятър и липса на облаци + умора ни накара да почиваме днес. За пръв познахме и условията, никой не мина 200км дори. Ден 9 Отпочинали и приготвени за деня, чакаме шофьора, който отново бе закъснял 40мин. и така на старта вече имаше дузина пилоти, много новодошли. Опашка като на граница. Това леко ни повлия емоционално и веднага след излитането търсихме възможност да се изнесем. 7:30 потеглихме по маршрута с Кевин, но отново късметът не беше на наша страна - хванахме разпадaщ се цикъл на облаците и с голяма мъка пропълзяхме до 70км, където и кацнахме. Близо час по-късно мина и първата група над главата ни високо. Навярно ще минат 400км. Отново ден за размисли и изводи  :) Ден 10 Един от много добрите дни като условия - в 6:40 сутринта бяхме в базата с Кевин, търпеливо изчакахме до 7:15 и пуснахме, облаците бяха буквално навсякъде, до 30км всичко беше идеално, до като не изпаднах от термиката и реших да я догоня вместо да се върна леко назад, където имаше 2ма пилота и въртяха нагоре. Тази грешка ми костваше кацане отново рано. Шофьорът пристигна и ме взе мотивиран с желанието да ме върне отново на старта и да излетя наново макар и по-късно. 8:45 бяхме на старта, но вече клоните на храстите се чупеха от силния вятър, затвориха старта от съображения за сигурност. Аз бях вече разпънал крилото и реших да пробвам. Издебнах момент и излетях, докато се вдигна в облаците вече беше 9:15, много ме подтисна този факт, че е толкова късно и съм сам. Реших просто да давам пълната газ, но естествено това не беше добра стратегия и кацнах повторно на 50км от старта. Денят продължава да изглежда феноменално и Кевин ще мине днес навярно 430км по данните на live tracking системата. Мога само да го поздравя и да се надявам, че скоро ще повторим този полет заедно.  :) На края на деня Кевин и Крис минаха само 390км - голямо преразвитие на облаците в района на Пирири ги е забавило. Ден 11 От рано на старта без приятелите си, които почиват днес след дългия полет. Вятърът усили много! Излетяхме само 4 пилота Аз - Весо, Джош, Ник и Брат от USA. Вятърът беше наистина на границата докато не се вдигнахме в базата на облаците (сравнително ниско 1150м). От тази височина осъзнахме, че нямаме повече скорост напред, напротив - 10км в час на заден ход, зад нас плътна сянка. Определено не беше ден и всички кацнахме след няколко километра. След тази група само един пилот си е позволил да пробва и е бил издухан директно назад от старта в ротора, за късмет невредим - само кацане в дърветата. Ден 12 Отново започна със силен вятър близо 50км на старта. И вече бе извъртял от Север което предразполагаше междинен маршрут, между двата обичайни (Пирири и Терезина). Аз и Кевин излетяхме при първия удобен момент, условията се оказаха спокойни, без очакваната турбуленция. 7:30 сутринта напуснахме старта. След нас вятърът се засили още и само единици се осмелиха да пробват и двама от тях завършиха отново на заден ход в ротора и кацания в дърветата. След първия глайд за пореден път ми направи впечатление, че моят планер (enzo 2) планира видимо по-лошо от този на Кевин (Зено). Това ми попречи да пристигна с нужната височина до следващата термика и кацнах на 35-тия километър. Кевин оцеля и продължи по алтернативния междинен маршрут, минавайки над огромни безлюдни площи. И кацна отново на 390км - час преди залеза, в засенчена зона от преразвитието на облаците близо до Барас - Пиауй. Аз определено вече имах сериозни съмнения в крилото си и реших да измеря вървите - дали не са разцентровани? Откритието беше фрапиращо! Цялата лява половина на планера бе с 1.5см по- дълга, всички върви отляво. Един вид крилото е било като перка, и за това също е завивало надясно при ускорение. Шокиран от този проблем звъннах на приятел (Феликс Родригез), който лети за тази марка Озон и го питах за съвет. Той сподели че е изненадан от голямата разлика, имайки предвид че крилото е почти ново - 70часа. Каза, че трябва да разтегна с тежест от 5кг всяка връв отдясно, докато се възвърне симетрията. Това и направих, учудващо проработи.  :) измерих наново вървите и бяха симетрични. Ден 13 Готови отрано на старта, заварихме брутален вятър и плътна облачна покривка. Прозорците за излитане бяха наистина кратки и въпреки това - силни. Минимална скорост 40км. Докато чакахме неусетно времето напредна и в 9 сутринта все още изглеждаше облачно без никакво слънце. Решихме да не летим. Само Ник Грийс и Джош Кон го пробваха към 10 сутринта и изминаха само 100км. Ден 14 Много подобни условия - силен вятър, засенченост и високи облаци... първите удобни моменти за излитане бяха в 8 сутринта. Кевин сподели, че ще пробва и беше почти готов. Аз бързо се приготвих, но вече между мен и Кевин се бе сформорала опашка от чакащи пилоти - поне 10/15 човека. Това автоматично ми отряза шанса да летя с Кевин, защото моментите за излитане между пилотите бяха мн. на рядко и трябваше да чакам поне 30/40мин. Реших, че просто така е по-добре и да не летя, и без това денят изглеждаше трагично. Поредната грешка да съдя условията от старта и то сутринта!  :) Прибрах се в квартала и любопитно наблюдавах пилотите и условията от системата за live tracking. Дори Кевин ми пращаше снимки от въздуха колко зле изглежда засенчено от високата облачност и ниски височини макс. 1500м. Но въпреки това силният вятър и честите балони (термики) носеха него и другите няколко пилота по маршрута изненадващо бързо с над 50км средна скорост! Кевин водеше групата с около 30км. в 13:40 следобед минаваше 280км, определено рекордна скорост и възможност за 450км + Надявах се, че ще завърши този полет на залез, защото го заслужаваше с мотивацията си и стила на летене. След поредната проверка на сайта за проследяване, изненадващо видях, че Кевин и единият от американците Джош са кацнали. Уоу какъв късмет, определено болезнено близо до 300км в 14:00. След тях по маршрута бе оцелял другият американски пилот - Ник, който бе на 25км по-назад. Класическа ситуация, по-изостаналият пилот лети по-предпазливо, защото е и сам, презапасява се с височина. И така успя да премине над тази зона с половин час закъснение и продължи по маршрута с добра средна скорост. Ник кацна на залез след 421км, което е и негов рекорд. Изумително за такъв засенчен ден с ниски височини... За пореден път Кишада доказа че всичко е възможно. Ден 15 Кевин се бе върнал към 3 през нощта, и почти не спал ме изуми, когато стана в 5 заедно с мен и се отправихме към старта. Условията в 6:30 вече изглеждаха добре и обещаващо. Излетяхме и чак към 7:30 имаше удобен момент за пускане по маршрута (класическия: Мадалена, Монсеньортабоза, Нова Русас, Педро Секгундо, Пирири, Барас) Кевин летеше на пълна газ и отново имах проблем да го стигна, понеже незнайно защо отново планерът ми потъваше повече и леко се отклоняваше надясно в ускорение. Реших да забавя една идея темпото и да се презапася с височина. През това време ме застигнаха Джош и един колумбиец - и двамата със Zeno. Почнахме търпеливо да се отнасяме със слабите термики, по вятъра, нивото на облаците беше едва 1400м. Не след дълго Кевин се обади по радиото, че е кацнал и ни пожела успех. Продължихме с двамата колеги и на 100км термиките бяха вече много слаби, високата облачност по-плътна и тепърва ни предстоеше да преминем платото на Монсеньортабоза. На поредния преход между термиките изпаднах със 100м по-ниско което бе фатално за позицията и кацнах. Останалите продължиха, но едва носейки се, денят не вещаеше повече от 300км. Докато сгъвах екипировката, открих и поредната причина защо крилото ми планираше пак по-зле и завиваше на дясно при ускорение. Голяма дупка в десния стабилизатор и скъсана връв. Ден 16 Прогнозите ни бяха обещали наистина добри условия, но се оказа много стабилно, прегрято, слаби термики и слаб вятър. Към 10 сутринта бяхме изминали едва 60 км и решихме да кацнем, за да спестим излишни разходи по прибирането. Ден 17 Започна далеч по-обещаващо, силен вятър на старта и добри облаци. След 20 минути летене успяхме да се вдигнем до нивото на облачната база, която бе необичайно ниско - 900м. И поехме първи в малка група: Кевин, Аз и Крис - пилот от Швейцария. Вятърът беше повече север, което предразполагаше и южния маршрут, за първи път тази година - Кишадамобин, Боавиажем, Кратеус, Индепенденсия, Кастелу Ду Пиауй. Изключително живописен маршрут. Първата трета към 150 км без много опции за кацане. Втората трета 150км без почти никакви опции за кацане. И финалната част 150км наистина красиви пейзажи от тропически характер. Многобройни скални формации, обградени от джунгла. Началото на полета бе бързо, но мъчително, без почти никаква височина, буквално следвайки терена между 200-500 м. На 70-тия км. Крис кацна в центъра на нищото, Аз успях да се спася от един малък пожар, а Кевин бе дръпнал с 20км напред, следвайки добър цикъл на облаците. И така се озовахме сами по маршрута поне с радио комуникация и това ми даваше мотивация, че Кевин е отпред и имаме шанс да се съберем на края на деня. След 200км в 12:00pm. облаците все още бяха ниско под 2000м и се бяха сгъстили много сериозно, образувайки огромни сенки на земята, точно на една от най трудните части от маршрута, огромно и високо плато със зони по 30/40 квадратни километра без възможности за кацане. Обикновено там облаците са на 3000+м, което ти позволява да прекосиш тези диви местности сравнително безопасно. И така вече се бях приготвил за край на полета с тази гледка пред мен. Но все пак реших да опитам влизайки в един от тези облаци и циркулирайки в него близо 10км. Това ми спести една трета от сянката пред мен, и когато излезнах бях вече в по-добра позиция. Тогава чух и Кевин, който бе кацнал на 260км за съжаление в 12:40, със средна скорост 53км. Ако условията се бяха задържали хубави би минал над 500км! И така абсолютно сам реших да забавя темпото и да се държа максимално високо. Облаците продължаваха да се сгъстяват и да образуват необятни сенки и вече на места започваше да вали. Чудна ситуация, за пръв път от 15 години си позволих да продължа в подобни условия, с идеята да експериментирам докога е възможно да продължи полетът. И така следващите 4 часа изненадващо работеше, можех да се вадя от мн. слаби термики, но се налагаше да летя на зиг-заг между изваляванията, които ме застигаха често, но за късмет успявах да избягам винаги. Това изключително забави полета и средната скорост от 43км падна на 38км - възможността за 400+ км се отдалечаваше с всяка минута. След 340км бях на 2300м. Обграден от 4 бури: от ляво, дясно, зад мен и пред мен, които почнаха заплашително да се събират една към друга и да ме притискат в средата. Тогава вече окончателно взех решение да кацам, отклоних се от маршрута, дадох пълна газ на крилото и се приземих на 370км. час по-рано от залеза. Изпитвах смесени чувства - радост че съм в безопасност, от друга страна - разочарование от неуспеха да мина 400 км. За радост бях близо до път и къща, хората ме нахраниха и ми предоставиха душ. След 9:40м. полет бе блажено. Ден 18 Почивка след цяла нощ каране по черни пътища 670км. Ден 19 От сутринта беше облачно, на старта бе силно, както обикновено. Имаше към 30 пилота, всички се споглеждаха разсеяно и чакаха някой да простреля условията. Аз излетях първи след мен Кевин и Крис. След 5 минути полет бяхме в базата на облаците 900м, супер ниско! Поне маршрутът бе отново на юг, без много планини в първите 100км и решихме да пуснем директно без да чакаме много да се подобряват условията. Вятърът бе сравнително добър - 23км североизток. В тези плътни сенки и слаби термики беше изключително трудно за оцеляване, Крис кацна след 20км. Аз и Кевин успяхме да се задържим заедно до 140-тия километър, където вятъъта усили до 38км в час, термиките бяха турбулентни и накъсани. Трудните условия ни разделиха и Кевин дръпна с една термика напред в базата, аз останах ниско, отнасяйки се над обширното нищо, с една-едничка цел - да премина горите и да избегна кацане в дърветата. На 180-тия км. вече се бях измъкнал високо и потърсих Кевин по радиото, за съжаление той ми отвърна, че е кацнал току-що на 182км. Отново сам, приближавах платото след Кратеус и забелязах че средната ми скорост е 43.3км в час, а бе едва 11:40 ! Това ме мотивира и продължих да държа абсолютно правата линия над обширните площи, изпълнени единствено с гъсти гори. Почнах да забелязвам и много прашни дяволи, денят бе в своя пик. Обещах си да не падам ниско, но някакси винаги след дълга борба да се вдигна, планирането ми беше ужасно с 5/6м. в сек пропадане. Поне 2-3 пъти се озовах супер ниско, но за късмет имаше термика 6/7м в сек. и успявах да се върна в облаците. На 280км отново бе преразвило, над Кастело Ду Пиауй пак бях ниско и единственият ми шанс да се извадя в голямата сянка бе да вляза в голям пожар. Крилото затанцува, едва го удържах. След няколко минути кашляйки вече бях под големия облак, от който и ме заваля, чудно. :) Пълна газ към синята дупка, тепърва навлизах в наистина дива зона с много малко черни пътища и огромни гори и каньони, без възможност да се запасявам с височина поради преследващия ме дъждовен облак. Полетът беше отново на риск, успях да намеря много слаба термика, за щастие в този момент се появиха няколко птици (Урубу - вид лешояд, широко разпространен в Бразилия) те ми помогнаха да намеря добро ядро на термиката и се върнах в играта. На 320-тия км. в 14:45 вятърът спря тотално, на моменти даже леко насрещен. А пред мен бе синя дупка с малко високи цируси и умиращи облаци. Леко ми се стъжни от тази картинка. Имах близо 3 часа пред себе си да измина само 80км. Но средната ми скорост почна да пада драстично от 43км на 38. И така след дълга борба и супер слаби термики успях да пропълзя до 389км. Оново на косъм от целта 400+. Поне кацнах на красиво място, нещо като оазис, пълно с палми и тропическа растителност. Малка колиба с мили хора ме приютиха, и по късно ме закараха с мотор до близкия град на 30км., откъдето ме взе и моят транспорт Оризмар с чисто нов луксозен пикап, в който имах шанс да се наспя и да съм готов за утре, директно на старта. Ден 20 Изморени след прибиране в 6 сутринта, проверихме прогнозата да видим дали си струва. Уви не изглеждаше обещаващо и взехме решение да почиваме. Изненадващо познахме и денят се оказа със слаб вятър. Ден 21 Изненадвящо за първи път от престоя тук. Времето бе с много плътна и ниска облачност от изгрев слънце, която се задържа през целия ден + слаб вятър. Никой не летя. Тези условия ни дадоха автоматично втори пореден ден почивка. Отрази ни се блажено, спрямо натрупаната умора. Прогнозата за следващите дни бе дълеч по обещаваща! И това държеше духа на отбора ведър. Ден 22 Ентусиазирани от прогнозата бяхме в изрядна готовност, първи на старта в 6:10 a.m. Аз и Кевин излетяхме, след нас - Крис. След около 40 мин полет в раьона на старта осъзнахме, че прогнозата не се сбъдва, но за сметка на това бе наистина красиво! Беше се образувала облачна вълна над старта с височина между 700/800м. Буквално сърфирахме над нея, наслаждавайки се на сенките си. Няколко минути по-късно започна да ни вали лек дъжд. Това бе и знакът за тръгване. Въпреки рекордно ниската височина и слабите качвания (термики) решихме да експериментираме доколко може да се лети в такава плътна облачност. И го приехме като тренировка в слаби условия, но си сложихме лимит 100км., с идеята да не хабим сили, средства и време, които ще ни бъдат ценни утре. За съжаление Крис, който е по тежък на крилото си, кацна още на 5-тия км. Аз и Кевин продължихме. Експериментът бе абсолютно изумителен, успяхме да се движим макар и бавно със средна скорост 30км до крайната ни цел 'Боа Виажем' между капките дъжд, крило до крило, забавлявяйки се като деца. :) Кацнахме умишлено в крайния квартал на града. 30 мин. по-късно минаха други двама пилота, единствените оцелели по маршрута. Уви въпреки тяхната мотивация бяха на земята 20км по-напред, в дива местност за прибиране. Ден 23 Започна от сутринта с облаци и значително по-добър вятър - 28км NE. Това бе вече добре познатият маршрут. Излетях първи и директно в базата, която бе 800/900м. Реших да изчакам моите приятели Кевин и Крис. Следващите 20/30мин беше приказка, между и над облаците. И така към 7:40 вече всички бяхме заедно и пуснахме. Крис отново изостана ниско с претовареното си крило. Аз и Кевин продължихме. На 40км се озовахме заедно в облак. За да избегна конфликт без видимост, реших да държа линия встрани. На излизане от облака видях че сме се разделили значително. Той бе в ниските планини преди Кишадамобин, а аз се бях отколонил над самия град. Избрах навярно лоша линия, след което  от 1100 м. до земята не чух нито звук от вариометъра. На буквално 30м. влезнах в отнесен балон с който всячески се борих отнасяки се над неприветлив терен, с надеждата че ще ме измъкне. За съжаление не проработи, единственото което спечелих бяха няколко колапса на крилото, и бях на земята в 8:20, на 45км. Прекалената ми увереност от 100% успешни прелитания последните дни по този маршрут се изпари за миг. Чух за последно Кевин по радиото и му пожелах успешен полет над 400км. По-късно минаха и другите пилоти по маршрута. Със смесени чувства се отправих към пътя да посрещна транспорта ми. След пристигането в квартала 'Жуатама' отворих да видя сайта за проследяване. Всички останали пилоти бяха изпокацали в района на 80км. Навярно прекалената облачна покривка бе направила полета труден, но не и за Кевин! Той наистина бе в перфектен ритъм с условията днес, навярно ще мине 420км+, заслужено след многобройните си опити да държи максимална средна скорост. Поздравления за вдъхновяващия стил и постижение! Ден 24 Последен ден за мен, прогнозата беше добра. Аз и Крис бяхме в 6:15 на старта, Кевин бе още на път след вчерашния ден (за съжаление не бе прелетял повече от 395км / 401км над три точки). По-късно пристигнаха и Себастиан от Колумбия и още няколко пилота от USA и Бразилия. Вятърът беше силен и леко притеснителен, всички се оглеждаха разсеяно. Аз реших да не чакам повече, защото в такива дни обикновено става само по-силно, а не отслабва. Излетях първи с колапси леко на заден ход. По-късно се появиха и другите във въздуха. Денят започна без облаци, но към 7:30 почнаха да цъфтят пухчета. Посоката на вятъра беше чист изток, точно между двата маршрута. Тази линия е много дискомфортна, още от самото начало те отнася в планински масив с около 40км дебелина и безкрайни гори. Реших да не пускам натам, а да тръгна по южния маршрут със страничен вятър. Другите ме последваха изненадващо. Още на първото планиране след старта потънах много силно почти се ориентирах за кацане в нашия квартал 'Жуатама'. Вътрешно си казах - не може да е истина, не и на последния ми ден. И тогава осъзнах, че макар и с под 100м. височина, ще успея да стигна до едно от огромните скални образувания в района, които наподобяват гигантски яйца с размери около 400м монолит. Вятърът идваше криво, но все пак създаваше склонов ефект и това ме спаси. Лепнах се на скалата и започнах да рея. Моите другари видяха как потъвам и избраха по-добра линия, хванаха термика зад скалата и се отнесоха високо и надалеч. Леко ми се стъжни, останах сам да чакам термика и нямаше как да ги последвам. Единствено мисълта за силния вятър ме успокояваше. В подобни дни със силен вятър дори и късно да стартираш може да наваксаш солидно. Най-накрая се появи и моята термика-спасител, след като се изнесох назад с нея до новороден мaлък облак, погледнах земната скорост и ми стана ведро - 103км в час. :) Определено скорост, с която ще мога да компенсирам забавянето. В същото време си обещах да не падам повече ниско, където не ме очакваше нищо хубаво с такъв вятър. След 30км настигнах групата която бе затънала. Събрах се с колумбиеца Себастиан - отличен пилот и с по-хубаво и модерно крило от моето. Реших да седя с него, което щеше да ни даде взаимно по-добър шанс в ранните часове. И така смених си радиото на неговата честота, поздравихме се и продължихме. Първите 100км бяха мъчителни и бавни със слаби термики. Единственото нещо, което ни помагаше, бе силния вятър и големия относ. Затрудняващ фактор бе огромната нужда да се 'изпикая' и то от много рано. Не ми се бе случвало никога, обикновено мога да държа без проблем 12 часа. Зачудих се защо сега се случва? Осъзнах, че в бързината съм пропуснал да го направя сутринта преди старта. Интересното предизвикателство бе не дали ще устискам, а фактът че не трябваше да пия повече вода, за да не влошавам нуждата. :) След Боавиажем навлезнахме в отворена долина която насвирва вятъра почти двойно, а местата за кацане са много оскъдни. Знаейки този район посъветвах колегата да сме по-внимателни и да се държим високо. Вятърът ни играеше номера в тази част от почти чист север до югоизток. Това автоматично ни вкара в нова за мен линия южно от Монсеньортабоза - каньонесто плато с множество малки планини наоколо. Винаги съм избягвал тази линия от съображения за сигурност, но ето, че бе дошъл денят да проверим как е. Накъсани и турбулентни термики ни поддържаха концентрацията за следващите 50км. В един момент изпаднах и потънах над един от тези райони, в които не искаш въобще да бъдеш. Нещо като котел с прашни дяволи. Опитах се да не мисля за кацане и риска от позицията си и до последно държах линията по маршрута в пропадане 7м. в сек. на пълна газ. Земята се приближаваше все по-заплашително, а места за кацане - никакви. :) Обикновено след такова пропадане се очаква и термика, на около 150м височина над терена се появиха лешояди което бе добър знак и миг по късно затанцувахме заедно в 6-ца нагоре. Моят колега Себастиан търпеливо ме дочака и така се събрахме отново. На 160км преминахме през синята дупка и попаднахме в мечтана улица от тлъсти кумулуси. Базата бе доволно високо - 2300м. Това бе и момента да ускорим темпото и да компенсираме дългото забавяне. И тогава се случи немислимото, инструментът ми за навигация + вариометър умря, батерията му бе паднала и блокира, чудно! Добре че имах малко соларно варио в резерва, но докато го извадя и заредя на слънце бе 30 минути мъка. Следващите 100км бяха сравнително приятни, след като вариото се зареди, приказни гледки над платото след Кратеус и по-добър вятър от обикновено - 30/34км. Денят беше в своя пик, прашните дяволи се забелязваха почти във всяка посока! И така пристигнахме над Кастело Ду Пиауй на 300км в 14:15pm. Денят започна да предразполага 400км+ Вятърът бе все още добър - 25км, но леко встрани от нашата посока. За да избегнем въздушното пространство на Тересина'трябваше да борим вятъра на 45°. За щастие в този момент базата на облаците се бе вдигнала до 3200м. Но докато прелитахме от облак на облак, отново забелязах драстичната разлика между планирането на моето крило Enzo2 и това на коломбиеца - Zeno. На всяко прелитане губех между 150/200м, това беше подтискащо и в допълнение забелязах възел на едното управление, който ми пречеше в завой. Термиките бяха почнали да отслабват и бе невъзможно да наваксам преднината и превъзходството на другото крило. Себастиан бе решил да летим заедно и старателно ме дочакваше, което му прави чест! Въпреки това на следващите две планирания натискахме спиид система, за да настигнем вече угасващите облаци. От това моето пропадане се влоши още и бях на близо 500м по-надолу. А повече термики така и не намерихме. Финално планиране над тропическата гора ме отведе до рекордните за мен 401км над три точки и права линия 395км в 16:50pm след 9:50мин полет. Себастиан кацна 4км по надалеч от разликата в планирането. Определено си казах, че сменям крилото! И все пак щастлив край на престоя ми тук. Точно както и миналата година - най-добрият полет в последния ден. Последва мото такси до близкия град, откъдето ме взе резервният шофьор Борито. Крис бе в колата също, беше прекратил полета умишлено на 180км след множество ситуации, колапси и прашни дяволи. След 12-часов път се прибрахме. До следвящият път Кишада, благодарим за уникалните изживявания! Кратък сбор на израсходваните средства от Весо за 25 дни летене в Кишада ( двупосочен самолетен билет до Форталеза с 2 чанти багаж, траспорт и шофьор за летенето на място, храна, + амортизацията на екипировката в часове, спането ни бе безплатно благодарение на приятели, общо: 5К евро ) Тези сметки малко стряскат, имайки предвид  примитивня живот, който водихме там. Без абсолютно никакви развлечения и излишни средства. Човек би се запитал дали си заслужаваше? Ние се питаме кога е следващият път! :)   Продължението за Кевин след заминаването на Весо обратно за България. Още на следващият ден на път за летището, получих съобщение от Кевин че е имал екстремна ситуация! След излитането вятъра е бил много силен, както обикновено..  Кевин е натиснал пълната газ на крилото, за да не го върне на зад в ротора. В този момент крилото се згъва на топка, връзва се и насуква пилота един оборот на коланите, което блокира управлението и го вкарава в спирала. За щастие е имал макар и минимална височина от 50 метра да хвърли запасния парашут и да се приземи невредим в дърветата. Поредното невероятно изпитание и препядствие за Кевин по пътя на преследваният полет 400+ и подобряването на Швейцарския национален рекорд за измината дистанция. На следващият ден той прекарва времето във възтановяване на екипировката си и приготовления за следващата прогноза. Ден по късно Аз (Весо) се бях прибрал вече в БГ и наблюдавах деня през сайта за виртуално проследяване на пилотите, Кевин бе за пореден път в добра позиция за голям полет! Но дали щеше и този път да изкочи пречка? Вътрешно вярвах, че е дошъл момента съвсем заслужено Кевин да прелети над 405км и да подобри Швейцарският рекорд! По късно след няколко часа бе ясно той е новият рекордьор на Швейцария със 414км! :) искрено зарадва приятелите си и заслужено застана на чело на всички Швейцарци, и в света също: http://www.xcontest.org/world/en/ranking-pg-open/ Поздравления и до следващият път!   *След натоварен уикенд в София и приготовления за пътуването до Южна Африка, разбрах в последният момент, че обещаната ми работа там, пропада и няма смисъл да ходя. Емоционална изненада! Цялото разкарване през океана, пропиляната седмица с хубави условия в Кишада.. Моментално изпитах желание да се върна при мойте приятели, но в този момент бе технически труден момент, средствата ми бяха на пълно изчерпани, това бе и една от причините за пътуването до Африка за тандемна работа. Чух се с Крис и Кевин по телефона, да им споделя ситуацията.. Крис ме попита, дали средствата са единствено пречка в този момент, и заяви, че за това са прятелите! Преведе ми сума за билет и от горе, и ми каза да му ги върна един ден ако остарея  :) На следващият ден пътвах на обратно към Кишада да довършим сезона в екип.   След завръщането ми бях посрещнат с ентусиазъм и усмивки от Крис и Кевин Вечерта трябваше да си сглобя и настроя на ново цялата екипировка. В разпалени планове за полета и приготовления не усетихме, кога стана полунощ, бе определено време за сън след два дни път. Ден 1 На старта бяхме 5/6 пилота съвсем различна атмосфера от натоварения сезон. В 7 сутринта небето бе изцяло покрито от ниски облаци, вятъра югоизток, маршрута който най малко бях летял посока Пирипири. Без да съдя безнадежната гледка на условията и плътна сянка. Се приготвих на бързо и излетях първи, 10мин.по късно бях в базата 900м. Въпреки голямата ми мотивация, реших да изчакам и другите да излетят. В 8 всички вече бяхме в група под базата която се бе дигнала на 1100м. и се бе разкъсала на перфектни отделни облаци. Потеглихме и още на първите километри с Кевин издърпахме пред другите убедително. До 70тия километър всичко бе повече от перфектно, силни термики и без да падаме ниско. Малко по късно северно от 'Монсеньортабоза' изпаднах буквално до земята под 100м. В този момент хванах 5ца термика и с усмивка се върнах в играта. Термиката бе толкова добра, че даже Кевин се отколони от курса си и се върна при мен да я извърти и той. Това леко ни забави и през това време другите ни настигнаха, Крис и Брет от US На 110 км отново изпаднах след грешно решение, умората от пътуването и липсата на сън ми се отразяваше видимо. Всички ме задминаха и останах сам ниско отнасяки се над грозен терен без възможности за здравословно кацане и без път. Леко ми се стъжни.. Борих се със всеки възможен балон, който се появяваше и изчезваше, до като не хванх отново добра термика на 60/70м. височина и се измъкнах. Успях да настигна останалите, но не и Кевин той бе издърпал вече 20км на пред. Реших да стоя заедно с Крис, и следващите 100 км бяха приятни и лесни. На 250км имаше множество пожари и преразвитие на облаците, наложи се да заобикаляме много платото на 'Педро Секгундо' и Крис не успя да оцелее поради претовареното си крило и кацна в нищото на няколко часа ходене от малък и черен път. Аз продължих с едничката цел да се добера до цивилизация, не беше ден за рекорди. На 330тия км вятаъра даже обърна и стана насрещен и кацнах близо до Пирипири на 340км по права линия. До като съберат Крис и Кевин който бе кацнал на 370км отне цяла вечност, последва и10ч връщане до Кишада, в 6 сутринта бяхме в къщи готови за сън. Ден 2 Кевин трябваше да хване самолета за Колумбия и ни събуди в 10 сутринта да го закараме във Форталеза на летището, последва отново ден на път изморени и леко тъжни от факта че нашият приятел си тръгва, нямаше възможност да му сменим билета след дълготрайни неуспешни опити. Изпратихме го и разведох Крис из морския град да видим океана и се прибрахме вечерта в Кишада готови за полета утре. Ден 3 С Крис трябваше да си намерим нов шофьор и това ни забави малко сутринта. Бяхме на старта в 7:10 Вятъра беше от към силната страна. Нямаше и много желаешти, 3/4 пилоти. Нямаше го и Пауло да ти каже сега е добре давай. :) Отправих се първи, бе добър момент да сверим личните си познания за това, кога е добър момент да излетиш. Оказа се, че не сме забравили, и имахме добри излитания. След близо 30мин. с Крис бяхме в базата на 900м. Облаците бяха в повече и сенките доминираха отново, вятъра бе сменил посоката си от север 30км. След пускането ни от старта по маршрута още на 3км пропаднахме почти до земята над 'Жуатама' нашаият квартал. Изглеждаше че всеки момент полета ще приключи, и ще се приберем бързо поне да се донаспим. Нямаше възможност да стигнем и резервната скала за да използваме склонов ефект и да зачакаме. В този момент Крис хвана супер термика за този час и място 3м. в сек. аз се присъединих и така до базата обратно. Оказа се, че денят е повече от обещаващ! Следващите 80км се движехме по облачна улица без да слизаме от базата с 53км средна скорост. Изглеждаше прекалено хубаво да е реалност, силни термики, слаба турболенция, сравнително добра база 1400м. В раьона на 'Боавиажем' магията се изпари, синя дупка, точно където ни трябваше най много подръжка. Отворена долина която ускорява вятъра често е над 45км в час, начупен терен и без много опции за кацане. Чудно, определено при такава гледкаа бих се върна и кацнал до града на безопастно. Но все пак бяхме пристигнали там светкавично и толкова рано, решихме да че риска си заслужава. В този момент исках да споделя с Крис за тактиката, и радиото не работеше, батерията му бе паднала. Следващите 40км бяха мъчителни със слаби накъсани термики и Крис постоянно губеше критична височина, от претовареното си крило в преходите. Накрая се стече в точката на най силното ускорение на вятъра обграден от прашни дяволи и критични опции за кацане. До като се опитвах да се задържа в този момент за миг изгубих поглед от него, и го нямаше! Продължих да се взирам, но не го виждах на земята, което бе логично, нито във въздуха. До като мислих над решението, какво да правя и дали е добре. Факта, че сме без комуникация и без възможност да се върна срещу вятъра за да кацна близо до мястото на което се бяхме разделили. Вятъра продължаваше да ме отнася със 83км земна скорост. Наложи се да приема, че е добре и да продължа борейки се за собствената си безопастност. Условията продължиха да бъдат трудни за оцеляване, накъсани тясни и много турболентни термики, почти не възможни за проследяване. Синята дупка се простираше до 200км от мършрута 'Кратеус' и отвъд.. След 220км навлезнах в платото, където очаквах подобряване на условията, по висока база, по спокоен вятър на земята. Оказа се обратното мн малко облаци далеч и в страни от правата линя на единственият път в раьона, вятъра беше засилил 34км. а прашните дяволи бяха буквално на всякъде с най различен диаметър, някои от тях наподобяваха турнадо. Все повече се чуствах уязвим и принуден да избера рискована линя над безкрайните гори, но с потенцял да намеря вдигане под малките облаци. Не ми отне много и взех това решение уверен, последва пропадане 7м. в средата на нищото, налагаше спешно да открия планираната термика. На около 200/300м. височина се появи но дълеч не това което очаквах, слаба и отнесена от вятъра, посоката на относ също бе безпокоителна, но вече нямах избор и трябваше просто да остана в каквото и да е качване. След 30мин борба се измъкнах и можех да си поема въздух. На 270км се образува облачна улица с ниво на базата 3200м. Термиките усилиха и се намираха 7м. в сек. често. Това ускори полета. На 350км. условията отново отслабнаха и сенките доминираха. Наложи се да въртя дълго време 1м. в сек. и да се запася с височина за дивите зони пред мен. Базата вече бе недостижима, реших да пусна над нищото с надежда че ще намеря пак вдигане и ако се наложи да кацам, все ще има някакъв живот доло, малки комуни от хора и тесни черни пътища. Колкото повече се приближавах до терена все по ясно ставаше ясно, лабиринт от хълмове 200/300м височина, нещо, като каньон и абсолютно никакъв признак на живот, без дори пътеки, колиби, нищо! Бях прекалено ниско да се върна и да продължа напред, започнах угрижен да кръжа над поне единственото отворено пространство на което можех да кацна безопастно. В този момент чух вариото да издава слаб звук, вдигането бе 0.1/0.2м в сек. чеса 17:03 обикновен в този час винаги съм на земята, и ако има термика е толкова слаба и достъпна само за птиците. Нямах избор трябваше да повярвам в това чудо и се заех с плавни кръгове контролирайки всяко потрепване на крилото, от което мога да изпадна извън балона. Относа бе слаб но над един от хълмовете без възможност за добро кацане. Реших да си затворя очите и просто да не гледам на къде летя, единственото важно нещо бе да набера височина, след 35мин пълзене бях спечелил 600м. И вече можех да забележа отвъд зоната, в която бях пърите малки пътища на 90° в страни. Усмивката се върна с дълбоко чуство на благодарност, опастноста от дни в нищото без мн вода ми се разминаха. :) в 17:50 се добрах до малко градче и кацнах на 380км над 3 точки 361 по права линия. Крис и шофьора се появих в 21:30 през ноща разбити от бруталния път. Наложи се да нощуваме на място, и така привърши този епичен ден. Ден 5 Цял ден пътуване 9ч. От раьона на 'Тересина' до ' Кишада' през целият път небето бе 100% перфектно наблюдавахме найстина епични формации на облаци. Навярно по добрия ден с усмивка и лека вътрешна болка, че сме на земята. Ден 6 Крис бе отново смазан от вчерашното шофиране, и взе решение да посветим деня на добра почивка и логистични приготовления за предстоящите му пътувания. Ден 7 Изрядни и на време с Крис, бяхме 6:15 сутринта на старта. Този път сами нямаше никой, нашият приятел и шофьор за деня Делиони помагна за излитането. Условията бяха слаби облачна покривка вятър север 28км, след близо час чакане във въздуха пуснахме по маршрута. Големите сенки приземиха Крис още на 10тия км. Реших да продължа макар и сам, с любопидство от прогнозата, която гласеше силни термики и и 40км вятър след 200км във височина. Полета вървеше бавно средна скорост 38км. Вятъра ту изчезваше ту се появяваше на моменти. Поне термиките бяха солидни 4/5м. в сек. Реших да давам газ и да компенсирам слабия вятър. Стратегията не сработи и кацнах след 120км. Ден за размисли и почивка. Ден 8 Изриядни отново на старта в 6:20ам, без присътвие на други пилоти и хора. Условията не вещаеха добър полет, плътна облачност и слаб вятър от север. Този урок вече си го знаехме, не съдихме по гледката а просто се оправихме на бързо, излетях първи и се оставих ниският но голям облак над старта да ме прибере, планът ми беше да спечеля стотина метра бонус и да се измъкна по посока на маршрута. Сед около минута нещата загрубяха, качването стана 6м. в сек. видимоста се влоши едва виждах крилото си. От силната турболенция бе невъзможно да държа прав курс, въпреки перфектния си компас. Опитвах се всячески да избягам но вътре беше истенска пералня, очаквах крилото всеки момент да стане на топка. За моент видях на gps-a, че ме е издухало много на зад и съм точно в средата на планинския масив зад старта. Леко чуство на паника започна да ме превзема :() поне височина имаше и това ме успокои. На 1700м. близо 800м в облака. турболенцията отслабна, успях да задържа прав курс и да излезна с магическа гледка над нашия квартал 'Жуатама' Крилото беше подгизнало, вир вода. Пуснах директно по маршрута но условията от пред бях все още не започнали, нямах възможност да изчакам, зад мен също бе сянка. Реших да провам, за съжаление не намерих дори слаб балон от 1700м. до земята, кацнах в 8:20 на 30км. Крис мина над мен по късно но и той не успя да премине зоната и кацна малко по на пред. Ден 9 На старта в 6:20, за пореден път условията изглеждаха плачевно, плътна облачност, с преразвития и извалявания на места. Вятъра беше този път много по силен, на моменти близо 50км в час. Оправихме се и зачакахме в готовност да отслабне. към 7:10 вече имаше добри моменти. Крис не бе уверен и реши да чака още. Аз излетях, във въздуха нещата бяха добре! Базата бе на 900м. вятъра 25км Север. Но облаците не се разкъсваха, напротив събираха се и ставаше все по тъмно, изглеждаше всякаш всеки момент ще завали порой. При първите капки в 8:05 реших да пусна, този път без да влизам в облаците, които изглеждаха доста заплашително. Ден за експеримент, е ли е възможно да се лети в такава сянка? Оказа се възможно и то не трудно, след 40км почнаха да се разкъсват облаците и да се оформят перфектни кумулоси. Реших да давам повече газ и да пропускам слабите термики, макар и ниско. Тактиката работеше добре и средната ми скорост се качи до 41км в час. на 110км условията бяха просто перфектни, силни термики и облачни улици, вятъра не бе много силен само 20км. В този момент с усмивка забелязах нещо много притеснително. Връвта на едното ми управление се бе прокъсала, много и се държеше на магия. Не не не ми се вярваше, за втори път и то в перфектен ден! Бе не мислимо да продължа, така, нямах и комуникация с транспорта, сам.. Взех решение да се върна срещу вятъра до 'Боавиажем' и близо 30км без да въртя попаднах в зона на вдигане с 4м. термики, да ти се доплаче. едвам успях да слезна и си обещах да сложа дебели върви на управлението, и да не ползвам фабричните на Озон. Ден 10 Добрата прогноза ни мотивира 7:40 бяхме в базата на 950м. Пуснахме по жния маршрут посока 'Кишадамобин' За съжаление прогнозата не се случвяше, слаб вятър и плътна облачност без никакво слънце на земята. Допълзяхме на магия до 45км. и кацнахме. 3 часа по късно небето се оправи и изглеждаше перфектно. Навярно смяната на сезона вече бе в сила, с тези харктерно слаби и лоши условия всяка сутрин. Крис пожела да продължим с опитите още седмица и да не се предаваме. Ден 11 В 6 сутринта изглеждаше ок без много облаци и умерен вятър. На старта в 7:15 картинката се бе променила драстично. Облаците доминираха, а слънцето пробиваше много малко в далечината. Вятъра беше не комфортно силен с много кратки затишия до 30км. Това поне ни мотивираше, но да излетиш без помощ от никой не беше лесно и безопастно. След 20мин борба да отворим крилата в правилният момент, накрая успях да излетя, след мен и Крис. Други пилоти нямаше, навярно няма и да дойдат до следвящият Октомври. Забавянето на старта, ни постави в ситуация на облачно преразвитие, слънцето бе изчезнало на пълно и вълеше на места. Налагаше се да се вдигнем и изнасяме бързо, въпреки че по мършрута също валеше. В 8:00 бяхме в базата на 870м. И ни обливаше дъжд. Пуснахме моментално, по ради ниската височина трябвяше да спираме често на всяка скала по пътя и да се запасяваме с всеки възможен метър. Слънцето продължаваше да се крие. Крис пропадна в слабите условия и кацна на 23км. Мотивира ме по радиото да не се отказвам. Пред мен все още изглеждаше безнадежно, не вярвах че ще мина и 50км днес. За пореден път 'Кишада' доказа потенцяла си, в плътна сянка падайки няколко пъти до 200м над терена успявах да се дигна обратно и така до 80км, над 'Боавиажем' Там условията се бяха подобрили значително и имаше отделни облачни улици. Чеса бе много напреднал, а вятъра бе отслабнал. В този момент реших да експериментирам и да летя максимално бързо, нямаше нищо за губене. На 110км от нивото на базата 1800м. До земята нищо :) кацнах в 11:30 до малка къща с мили хора, където изчаках транспорта комфортно. Ден 12 Облачно утро с изгледи да превали, 6:30 вече бяхме във въздуха, с надеждата да испреварим дъжда. Пез да ни се размине намокрянето успяхме да стигнем с добра средна скорост за сезона 42км. до 'Кишадамобин' По напред облаците бяха изцяло засенчили в комбинация с ниската височина, едва 600/700м. над терена, кацнахме след 43км. Поредният ден мечта изпарил се сред многото фактори, които ни подканваха да оставим мисията за другия сезон. Така и решихме, да спрем с етусиазма, ида сменим спортовете за почивка. Вместо да ставаме всеки ден в 4:30/5ам, за да плащаме средства за дъжд. Да отидем и разгледаме известното крайбрежие за кайт сърф, и да си дадем заслужена почивка с добра храна. След многократни опити и борба, оставихме Кишада зад гърба си, изпълнени с благодарност от наученото и преживяното.. Въпреки че никой от нас не достигна изцяло личните си очаквания, бе невероятен опит. Следва да се насладим на водните спортове и лесен живот по крайбрежието. Планът е да посетим различни места, в зона от 2000км. С възможност за кайт сърф и летене над дюни и скали.